ИЗЍЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изя̀м, изядѐш, мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л, св., прех. Изяждам; изидам2. – Тия мръсници [мишките] сичко ми изиждат вкъщи така, щото едва остава нещо за мене, с което да мога да ся прехранвам. Кр. Пишурка, К, 102. изиждам се, изям се страд. Той им обяви бой, победи ги и наказа атиняните да му дават сека година по седем момчета и по седем девойчета, за да ся изиждат от алата. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 134.
ИЗЍЖДАМ СЕ несв.; изя̀м се св., непрех. Изяждам се; изидам се.