ИЗЍСКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изискам като прил. Който отговаря на високи изисквания и се характеризира със съвършенство, изящество, финес; изтънчен, фин, изящен. Емилия беше изискана, възпитана жена, но понякога, когато се ядосаше за нещо, обичаше да огорчава ласките му. Ст. Даскалов, СЛ, 193. Орце посегна към цигарите и погледът му отново се спря на тая изискана ръка с тънки, изящни пръсти. Д. Спространов, С, 58. Тъкмо тая изискана простота на разговорната реч е успял да предаде в своите стихотворни преводи българският преводач. Н. Лилиев, Съч. III, 116. Господин генералният директор на „Никотиана“ молеше с изискана вежливост. Господин председателят на индустриалците се съгласяваше с далновидна любезност. Д. Димов, Т, 254. Жените говореха малко, но на правилен, дори изискан турски. П. Константинов, ПИГ, 106.