ИЗЍСКАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изискан; изтънченост, финес, изящество. Изключение правеше с подчертания си аристократизъм и изисканост в облеклото и държането си един благообразен старец с необикновено бистри сини очи и високо умно чело. Л. Станев, ПХ, 85. Кирков не обичаше тоя младеж. В неговата мълчаливост и в особената изисканост на мислите му имаше нещо, което отблъсква. Д. Немиров, Д № 9, 71. Филаретов е влиял на младежите в Шумен със своята външна изисканост и със своето ученолюбие. Г. Константинов, ПР, 20. Повечето мъже в стола бяха офицери от бившата армия и показваха съответната изисканост в маниерите. Д. Димов, Т, 695.