ИЗИСКА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. 1. Човек, който се занимава с проучване, с научно изследване; изследовател. Повечето от тия изискатели [славистите], с голяма проницателност като придириха, съединиха си гласовете и решиха въпроса в наша полза. Повечето имат мнение, че ний, българе – имаме право на тая старина [църковнославянския език], а не друго славянско племя. Ив. Момчилов, ПСЕ, V.
2. Човек, който търси да намери, да открие нещо; търсач. Той [Фалмерайер] първи между учените си съотечественици са реши да отхвърли народните предразсъдки и заговори за словенските древности тъй, както прилича на безпристрастния изискател на истината. Т. Шишков, ИБН, 77–78.
– От рус. изыскатель.