ИЗИСКУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се изисква, който е необходим, нужен; изискван. Стамболов нямаше изискуемата възраст за депутат; той едва бе навършил 24 години. С. Радев, ССБ I, 182. Заимов, който познавал най-добре Бенковски, препоръчал го на апостолския комитет, заедно с Николай Славков, под лична своя отговорност, че ако не удовлетворят изискуемите обязаности, той ще да отговаря. З. Стоянов, ЗБВ I, 276. Раковски е притежавал всичките изискуеми качества за ролята, която му се падна да играе. Той е обладавал до най-висока степен тая желязна воля и непоколебима енергия, които увличат и подчиняват сърцата. К. Величков, ПССъч. VIII, 8. Мъчно ще бъде за всеки, който се наеме да опише живота му, да го изложи с изискуемата точност и вярност. К. Величков, ПССъч. VIII, 7.
– Οт рус. изыскуемый.