ЍЗКАЗ м. 1. Изговаряне, произнасяне на звук, дума и под.; изричане, изказване. По мекия изказ на „л“ се познава, че е чужденец.
2. Изразяване, изказване на мисъл, чувство, настроение; израз. Стихотворението е и свидетелство за поетичните възможности на славянската реч, която познава богати нюанси на изказ. Н. Драгова, КО, 103. Рано-късно тая азбука ще ни трябва, тя ще ни дава много повече възможности за изказ, отколкото досегашното ни рабошно и картинно писмо. Й. Вълчев, СКН, 462. Присъствието дори само на Мусоргски в историята на руското музикално изкуство – с неговия самобитен музикален изказ и с повика му за нови брегове – е от огромно значение за развитието на музиката в света. ЛФ, 1958, бр. 3, 1.
◊ Няма изказ. Разг. Обикн. за качество, изявено в много висока степен – не може да се предаде, опише с думи. Петковица беше родила най-хубавата мома на света. Хубостта на Цветана нямаше изказ. К. Величков, ПССъч. I, 155. – Ех, налучете! Едно наше комшийче. Ама пък какво е чедо? – Нема изказ! И хубаво, и хрисимо, и работно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 124.