ИЗКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изкàжа, -еш, мин. св. изкàзах, св., прех. 1. Произнасям на глас дума, израз; изговарям, изричам. – А бе, свети Петре, да бях довел и магаричката, – взе да моли дядо Матейко, но ангелът го тикна в рая и той, захласнат от учудване, не можа да изкаже думата си. Елин Пелин, Съч. I, 33. – Право казва Берклей – мнозина изказват мнения, но малцина мислят. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 353. Изказа бързо предварително намислената си реч и млъкна. М. Грубешлиева, ПИУ, 10. А той отговорил: – Наистина, царю, изрекохме тези хулни думи, можеше и още повече да изкажем, ако имахме повече вино да пием. Π. Ρ. Славейков, ПИ, 49. – Ой ва вази, малки моми, / премрежете тенки платна, / от земята до небото, / да с’ уловим сур елена. / Дорде юнак туй изкаже, / елен мина и замина. Нар. пес., СбНУ XXIX, 7.
2. Показвам, давам израз на някакво отношение, чувство, преценка и под.; изразявам, изявявам, заявявам. Във Варшава и Прага през май, юни и юли 1876 г. Дринов е потресен от вестите за турските зверства и изказва надежда, че свободните българи в Румъния не ще се успокоят, докато не изпълнят задълженията си, наложени от злочестините в отечеството. М. Арнаудов, БКД, 267. Тоя му поглед изказваше и покорност, и благодарност. Т. Влайков, Съч. II, 134. Той даваше вид, че Турция е готова да воюва. Ристич също изказваше готовността на Сърбия да води отчаяна борба. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Да си призная – и ние се намирахме в лошо и раздразнено настроение и ако не го изказвахме тъй шумно, както П..., напълно споделяхме чувствата му. Ив. Вазов, Съч. X, 109–110. Милва до коленете си две дечица, които ѝ гледат в очите и които ѝ изказват детинска чиста любов и невинно почитание. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Изказвам чувствата си. Δ Изказвам впечатленията си. Δ Изказвам съчувствие. Δ Изказвам почитта си.
3. Остар. Казвам, споделям от начало докрай всичко, което знам или което ме вълнува; разказвам, съобщавам. Аз зех да я имам като своя, като най-ближна роднина, изказвах ѝ сичко и допитвах се до нея така, както и тя се допитваше до свекърва ми. Т. Влайков, Съч. II, 220. Отивам пак при баща си и му изказвам всичко, що ми бе натежало на сърце през цели три месеца. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 80. След като му изказах [на Григор Табака] аз историята си, после ми разказа и той какво станало в Долня махала подир моето заминаване. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. – Аглика наближи, та му изказа наред що стана. Й. Ненов, ЧГ (превод), 22. Неговите открития, за които ще разкажа, са от такава важност, щото не ще бъде зле, ако захвана от начало и изкажа вкратце. Св. Миларов, СЦТ, 47. // Разказвам. Като изказал приказката, Демостен, без да я довърши, станал да си отива. МС, 1883, кн. 4, 32. – А бе то, както се чете и сега в черква, е май повалено български и твърде не му отбираме. Виж, като да бъде за сказанието, що изказахте тая заран, то вече човек да е глух, че да не го разбере. Ил. Блъсков, ДБ, 98.
4. Правя нещо да стане явно, известно на друг; разкривам, издавам2. Деятелните башибозуци пак си намерили работа. Тие изкарале из черковата останалите живи жени и моми, които повеле из селото, и с всевъзможни мъки принуждавале ги да им изказват своите скрити покъщнини и други вещи. З. Стоянов, ЗБВ III, 348. Най-напред тя зе да ми я фали: каква била хубава, добра, работна, сладкодумна; па после малко по малко токо фана да изказва и друго. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. Наръсени са [статиите] още със сума сравнения из историята, които изказват значителна начетеност. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 74.
5. Разг. Издавам2, предавам, разкривам. Под фенера на хана, върху стената, и тук закачена познатата обява. Той я знаеше вече наизуст. Сто хиляди гроша на оня, който изкаже Джингиби Васил Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 654. Турците заставляваха насилствено дюгенджията да ми даде безплатно вино и ракия. Тяхната цел беше да ма напият, за да изказвам. З. Стоянов, ЗБВ II, 383. – Ще бесят Цанко, братя! Ала не бойте ся и дръжте ся мъжки. Никого не е изказал. Зл. Чолакова, БК, 104. Паскал знаеше сичките тайни. Когато той са предал, то младежите са уплашиле да ги не изкаже и отровиле го. П. Хитов, МП, 50. изказвам се, изкажа се I. Страд. от изказвам. Той слушаше поразен и беше зашеметен от жестоките истини, които така авторитетно му се изказваха. Ив. Вазов, Съч. XI, 149. Липсата на достатъчно и добро оръжие тежеше на всички и този въпрос беше предмет на постоянни спорове. Изказваха се различни мнения. Д. Ангелов, ЖС, 252. ІІ. Взаим. от изказвам в 5 знач.
ИЗКА̀ЗВАМ СЕ несв.; изкàжа се св., непрех. 1. Изразявам устно мнението си по някакъв въпрос, произнасям се по някакъв въпрос (обикн. пред събрание и под.). Ала събранието се бе запалило вече... И един през друг взеха да се изказват. Кр. Григоров, Н, 116. Като тласна Делчев разговора в нужната посока, той остави да се изказват тукашните люде и те бързо се увлякоха в своите местни болки и грижи. Д. Талев, И, 48. – От това по-лошо няма!... – мрачно допълни Спасуна. Тя беше нетърпелива и в подобни случаи винаги се изказваше първа. Д. Димов, Т, 230. От присъствуващите на срещата само водачът на БЗНС Ал. Стамболийски се изказал в полза на неутралитета. Същевременно той предупредил Фердинанд, че вкарването на България във войната можело да коства не само короната, но и главата му. Ист. VII кл, 120.
2. Излагам устно мисълта си; говоря. Когато няма хора, изказвам се гладко и нормално, както всички, и ми е драго да си чувам гласа. Н. Хайтов, ПГ, 92. Една вечер по улицата, която води от горния край на селото към читалището, вървяха двама души и се изказваха. Ем. Робев, ХВ, 35. Той удържа обещанието си и както сам се изказваше, беше купил и една вършачка на селото. Й. Йовков, Ж 1945, 126.
3. Разг. Правя да стане явно, показвам кой съм, какъв съм; разкривам се, издавам се. – Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше. – Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Скоро той пада на легло, изказва се пред стопанката, у която се е прибрал да живее с клетва, че само подир смъртта му ще обади всичко на Ани, и след тридневно борене со смъртта „изпуска дух“. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 165. – Който ма прибере в града, то ще има и за него, и за мене. Ама пази се кому да е да не се изказваш, защото в света има и лоши хора. Ил. Блъсков, СК, 52.
4. Диал. Не мога да се удържа, та казвам и другиму каквото зная. Нему да не казваш, че той ся изказва, лесно щат го изпитат. Н. Геров, РБЯ II, 217.