ИЗКА̀ЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); изкàжа, -еш, мин. св. изкàзах, св., прех. Изказвам. Кога разискуваме за нещо, изказувам това, което виждам, че е полезно за общината ни. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 33. Кога един глагол има особно окончание и изказува молба или заповед, казуват, че той ся намира в повелително наклонение. Д. Манчев, БЕ I, 36. Учителят трябува да си запази независимостта и той има право и понякога и длъжност да си изказува открито мненията. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 66. изказувам се, изкажа се страд.
ИЗКА̀ЗУВАМ СЕ несв. (остар.); изкàжа се св., непрех. Изказвам се. Оттогава насам змеевете се изгубили от света. Казуват, че ги има още, но не се изказуват. Д. Манчев, БЕ II, 71.