ИЗКА̀ЙВАМ, -аш, несв.; изкàя, -àеш, мин. св. -àях, св., прех. Остар. и диал. Окайвам, оплаквам. Дето са чиляк обеси, / обеси, в ода удави, / опяват ли го попове, / .., / изкайват ли го комшии? Нар. пес., СбНУ XXVII, 249. изкайвам се, изкая се страд.
ИЗКА̀ЙВАМ СЕ несв., изкàя се св., непрех. Остар. и диал. Окайвам се, оплаквам се. Вчера ми дошел на дюгеня, мън-мън-мън, приказва като мушица, оплаква се, изкайва се, кой го слуша? Да е мислил на времето. Ил. Блъсков, ПБ II, 100. Веднъж дядо поп, като бил зле болен, взел да се изкайва и оплаква на Хитър Петра. Христом. КМ ІІ, 189.