ИЗКА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; изкàлям, -яш, св., прех. 1. Изцапвам с кал; окалвам, накалвам. По пътя Динчо избираше да стъпва на камъчетата – да не напраши или да изкаля новите си лъснати обувки и дългите панталони. Л. Галина, Л, 75. Влязоха в стаята с ботушите и изкаляха килима.
2. Прен. Разг. Оклеветявам; окалвам, накалвам. – Аз искам да дойда и да обясня всичко, което се говори около моята личност. Знам, че сте ме изкаляли. К. Калчев, ДНГ, 167. изкалвам се, изкалям се страд.
ИЗКА̀ЛВАМ СЕ несв.; изкàлям се св., непрех. Изцапвам се с кал; окалвам се, накалвам се. И ние зарихме как да е дупката. Бая се изкаляхме, но нашият човек заяви, че това нямало никакво значение. Н. Драганов, ТМС, 28.
ИЗКА̀ЛВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изкòля, -иш, мин. св. -их и изклàх, прич. мин. св. деят. изкòлил и изклàл, прич. мин. страд. изкòлен и изклàн, св., прех. Изколвам. В една уединена край пътя къща влязват злодейци и като овце изкалват всичките из къщи. ЦВ, 1856, бр. 264, 25. В разградската каза пътували четирма пешци с едно магаренце. В едно дере ги нападат безчеловечници, които закалят най-перво бедното животно, и после четирмата пътници по един по един над трупа магарешки ги изкалват. СбПер. п ІІ, 25. изкалвам се, изкалям се страд. и взаим.