ИЗКА̀ЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изкалвам1 и от изкалвам се; окалване, накалване.
ИЗКА̀ЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изкалвам2 и от изкалвам се; изколване.
