ИЗКАЛПАЗАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкалпазаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Направям някого калпазанин. Родителите му го изкалпазаниха, като го освобождаваха от всякаква домашна работа. изкалпазанявам се, изкалпазаня се страд.

ИЗКАЛПАЗАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изкалпазаня̀ се св., непрех. Разг. Ставам калпазанин. – Да, изкалпазаниха се нашите хораказа Лисицата. – Дори Мравката... тази божа кравичка, дори и тя почна да гледа през пръсти на работата. П. Незнакомов, СНП, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)