ИЗКАЛЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; изкалъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Изработвам, направям нещо, обикн. без да съм специално подготвен за това; скалъпвам. У един бай Ганьов роднина беше изпаднала една ръчна хармоника с клавиши, та сегиз-тогиз бай Ганьо си е чупил пръстите да изкалъпи някоя песен. Ал. Константинов, БГ, 66. Набързо изкалъпи една пола.
2. Прен. Разг. Измислям, съчинявам, нагласявам нещо, обикн. за да отклоня от истината или с някаква користна цел; скалъпвам. – Димитър Бръзицов, вие сте акъллия човек. Как можахте да изкалъпите такова обяснение, че и вашата съдба да облекчите, и нашата задача да улесните. Хр. Бръзицов, НЦ, 318. – Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес. Ал. Константинов, БГ, 99. – Белодушков, като подушил, че великолепната слатинска гора няма тапия, изкалъпва една на свое име с помощта на Юрганджиева и веднага хваща да изтребя гората. Ив. Вазов, НП, 31.
3. Диал. Направям нещо по калъп (Н. Геров, РБЯ). изкалъпвам се, изкалъпя се страд.