ИЗКА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкалям като прил. Който е замърсен, изцапан с кал. Изведнъж в кръчмата влезе брат ми – изпрашен и почернял от слънцето, с изкаляна бойна униформа, на която полковнишките звезди едва проблясваха. Л. Станев, ПХ, 15. Калина седеше неподвижна срещу него на масата. Тръпнеше от ужас, като гледаше изкаляната му риза под разкопчаната ватенка, калната каска. Т. Монов, СН, 251. Тя погледна продължително изкаляния чаршаф и не каза нищо. М. Грубешлиева, ПИУ, 172. Изкаляни обуща.