ИЗКА̀ПВАМ, -аш, несв.; изкàпя, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. Изцапвам с капки, пръски от някаква течност, храна и под., накапвам много на брой, всички или нещо, някого на много места; изпокапвам. И драго ѝ е [на булката], че той вече зема преднина като същински мъж – смей се, приказва, – и толкози много яде! Наистина, колко хляб е разтрошил, как е изкапал бялата бохча. П. Тодоров, И II, 7. Изкапал е всичките си дрехи. Δ Изкапа ни и шестимата, като ни сипваше супата. Δ Изкапах си костюма.
2. Непрех. Свършвам да капя, капя докрай, до изчерпване. Мина година-две. Изкапаха сълзите от очите на майка му. З. Сребров, МСП, 21. През отвора водата бе изкапала и сега казанчето стоеше празно.
3. Непрех. За листа, цветове на растения и за плодове – падам докрай; изпадам, окапвам. Изкапаха пролетните цветове от клонките, дърветата се раззелениха. // За коса, козина, пух, зъби и под. – опадвам, окапвам. – Ще ти изкапят зъбите, не бива да ядеш много захар. Д. Спространов, С, 225. Изкапа му косата още на 40 години.
4. Прен. Непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Уморяваме се много, преуморяваме се мнозина или всички; капвам, изпокапвам. – Другарю лейтенант! Дайте почивка, иначе съвсем ще изкапем. Кл. Цачев, СШ, 186. От дългия път групата ни изкапа.
5. Прен. Непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Умираме, загиваме; изпокапвам. Между това, брате, аз не виждам никакво разсветление на наший хоризонт. Положението застрашава да се увековечи и ние ще си изкапем в това пусто изгнание. Ив. Вазов, НПис., 105. изкапвам се, изкапя се страд. и възвр. от изкапвам в 1 знач. Изкапа се с мастило. Δ Изкапа се целият, докато се нахрани.
◊ Изкапаха ми клинете. Диал. Ядосах се, разсърдих се. Изкапват / изкапят ми очите. Обикн. в св. в. Диал. 1. Повреждат ми се очите от работа, плач и др. Да ви изкапят очите над стотина дебели томове, да изучите сичките източници на Гизо, на Дреперя, Бокля и Шлосера – пред вас пак ще да си остане нямата Богдан планина със своите белокожи букове. З. Стоянов, ЗБВ III, 103. 2. Със следв. изр. със съюз да. Заболяват ме очите от продължително втренчено взиране да видя нещо или някого, очаквано с голямо нетърпение. 3. По някого или нещо. Гледам продължително някого (нещо), който (което) ме привлича, който (което) ми се харесва.