ИЗКАРАЩЍСВАМ, -аш, несв.; изкаращѝсам, -аш и изкаращѝша, -еш, мин. св. изкаращѝсах, св., прех. Простонар. Смесвам, каращисвам много на брой или всички. Вечерта, като са мръкнало, зема царят едно кило пшеница, едно кило ръж, едно кило ечимик, царевица, просо, овес, изкаращисал ги сичките наедно и рекъл на момчето: – Ти си дошъл за момата и ние ще ти я дадем, ама тая нощ да разлъчиш сичко. Нар. прик., БНТв ІХ [еа]. изкаращисвам се, изкаращисам се и изкаращиша се страд. и взаим.