ИЗКА̀РВАМ1, -аш, несв.; изкàрам, -аш, св., прех. 1. Чрез каране, придвижване правя нещо (превозно средство) да излезе отнякъде; изваждам. Противоп. вкарвам. За да успокои жените, Манолаки заповяда да изкарат една каруца, готова да потегли всеки миг. Й. Йовков, ЧКГ, 280. Изкарай колата от гаража! // Чрез каране правя нещо (превозно средство), излизайки, да отиде някъде, донякъде. Той се досети, че това е тракторът, който селската кооперация наскоро беше купила и днес за пръв път беше го изкарал на полето, за да го опита на училищната нива. Ил. Волен, ΜДС, 129. – Наистина пътят е тесен, лош... Но нали все пак минава кола? Един опитен шофьор може да изкара до горе. – Карловеца ще изкара до горе. Познавам го. Камионетка ще му дадем. Б. Несторов, СР, 211. Шосето извива край Бързия, то е доста върло и пощенските коне не могат да изкарат колата, като преминат един километър оттатък Клисура. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 185.
2. Заставям човек или животно да излезе отнякъде, като го водя, карам, подкарвам; извеждам. Противоп. вкарвам. Но ето че дойде най-лошият слух: хайдутите ходели от къща в къща и изкарвали насила мъжете. Й. Йовков, СЛ, 87. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи и едни вкарваха, други изкарваха [селяните]. К. Величков, ПССъч. I, 7. Пашата, който хладнокръвно гледал на тия варварски подвизи, вършени от страна на неговите подчинени херои, заповядал най-после на тие последните да изкарват останалите живи перущенци навън от черковата. З. Стоянов, ЗБВ III, 294. – Слушай, ще вържеш конете в обора и няма да ги изкарваш, докато не им заздравят раните, разбра ли? Й. Йовков, ПГ, 194. Гладът и вълка от гората изкарва. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 96. // Чрез каране, подкарване, водене правя, заставям човек или животно, излизайки, да отиде някъде, донякъде; извеждам. Из градчето се разчу, че той се бил парализирал. Когато се попривдигна, на снахите му се отвори още една работа – да го изкарват на чардака, за да се развлича. Г. Белов, ПВМ, 30. За последен път изкараха обречения момък пред съдията. Съдията посрещна малкия затворник с думите на Мохамеда: – Този свят се крепи върху великодушието на силния. А. Каралийчев, ПГ, 112. Нему, може би, дължехме честта, която ни бяха направили да ни изкарат на първи ред. К. Величков, ПССъч. I, 46. Изкараха ме в светъл, елегантен салон. Г. Караславов, Избр. съч. II, 365. Две ранобудни селянки изкарват говеда по стръмнинето на отсрещния рът, по окосената ливада, отдето ми иде мирис. Ив. Вазов, Съч. XII, 4. Стоян подбра четирите вола и ги изкара на пътя. Д. Талев, ЖС, 8. – Подгонете го към края на гората! – командуваше Черньо. – Главното е да го изкараме на светло! Напразно бухалът се опитваше да избяга. Ем. Станев, ПГВ, 80.
3. Чрез превозване правя някой да отиде, да се озове някъде или нещо да бъде отнесено някъде; откарвам, закарвам. Пред нас лежеше полегатият Саиран баир. Полека-лека Дорчо ни изкара и до него. Стигнахме до нанагорнището. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Неочаквано слезе от колибата и Парцалана. Доскоро – доде беше жива и бабичката му – те бяха си изкарали на колибата брашно и покъщнина и държаха там всичкия си добитък. Ил. Волен, МДС, 222.
4. За път и под. – отвеждам, водя до някакво място, до определено нещо; извеждам. Трябваше няколко време да възвием нагоре из клисурата, за да фанем пътеката, която с безчислени зигзаги ще ни изкара на самия връх, над манастира. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. „Не може тоя път да ви изкара / там, де желанье двама ви зове, / каза ни той, защо скалата стара / на шестий дол сломена е на две.“ К. Величков, Ад (превод), 179.
5. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. на, пред. Принуждавам, накарвам някого да излезе, отиде, застане някъде, пред някого или нещо; вадя, изваждам. Изкарваше ученика да покаже на картата колко е велика Русия и сам триумфално правеше с пръст един величествен кръг по картата. Ив. Вазов, Съч. X, 163. Изкараха го пред строя и прочетоха заповедта за наказанието му. Δ Днес изкараха Иван на дъската и пак получи двойка.
6. Разг. Прогонвам, изгонвам, изпъждам някого отнякъде. Баща ти няма да те изкара от къщата си, едничка си му и няма друга рожба. Д. Талев, ЖС, 336.
7. Вадя нещо до излизането му от вътрешността на някакъв предмет или от някаква дълбочина; изваждам, измъквам. Противоп. вкарвам. Каруцата спря пред разхлопаните порти на един хан. Димо слезе и право в кръчмата отиде. Изкара от раницата си варена сланина и хляб. К. Петканов, МЗК, 52. В Апулия стана последният бой. Преди срещата между робите и техните господари неустрашимият Спартак изкара меча си от ножницата и погуби своя кон. А. Каралийчев, ТР, 154. Монката изтича към кладенеца, изкара една кофа вода, напълни манерката. СбХ, 107. В мазите на къщите и дюкяните извираше вода. Търговци и еснафи започнаха да изкарват оттам бъчви и стоки. П. Здравков, НД, 22. Колкото и зле да беше се запънал плугът, Комура ще се напъне, ще се напрегне и ще го изкара. Й. Йовков, АМГ, 98. Бре мале, мале, стара Пехеро! / Я уземи дребни ключеве, / да ми отключиш златни сандуко, / да ми изкараш златни пелени, / златни пелени, златни поясо, / да си повием мажкото дете. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 1–2. // Вадя до излизането му нещо нанизано, надянато, обикн. пръстен, гривна и под.; изваждам, измъквам, изнизвам. У моя другар скъпоценен пръстен с брилянти, малко остана да му претрошат пръста, докато го изкарат. К. Величков, ПССъч. I, 43. Невестите смъкнали пендарите от шиите си, девойките изкарали гривните си. А. Каралийчев, НЗ, 13.
8. Разг. Премахвам, отстранявам, обикн. със сила, нещо от естественото му място; изтръгвам, издърпвам, измъквам, изваждам. Изникнала е калинчица, / на два пъте, на два друма, / кой помине, се откине. / Де помина примлад Стоян, / как га фати за вршото, / изкара го от корено. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 228. Изкара болния зъб, но болките не спряха. l Обикн. в бъд. вр. в съчет. със същ., означаващо част на тялото. За изразяване на закана. Един от патрулите се приближи до жената и я заплаши с приклад. – Мене ли ще плашиш? – избухна жената, наведе се, грабна камък и го запрати върху патрула. – Удари ме, де! Ще удариш, но очите ти ще изкарам като на варена риба. К. Петканов, МЗК, 266. – Оставете да мина! – изкряска той. Но щиковете грубо го отблъснаха назад. Един му продупчи дрехата. – Ако дойдеш още веднъж, ще ти изкарам червата! – каза единият войник. Ив. Вазов, Съч. XXV, 225–226. Ей от нива дойде дядо Ради и от прага още ѝ се свади: – Мари Гано, мари чумо стара, кривите ти зъби ще изкарам! А. Разцветников, ОНН, 56–58.
9. Прен. Разг. Обикн. с предл. из, от и в съчет. с уста. Накарвам някой да каже или да признае нещо; изтръгвам, измъквам, изкопчвам. Тая нощ джелатите с мъка ще изкарат из устата ти истината. Ив. Вазов, Съч. XIII, 172. – Доде изкараш приказка от устата му, ще прогърми и ще завали! Й. Йовков, ПГ, 13.
10. Прен. Ставам причина, предизвиквам нещо да се появи. Малкото движение, което беше направил, изкара обилен страдалчески пот по лицето му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45. Пийнеш ли една глътка – резне ти гърлото като бръснач, изкара ти бистри сълзи от очите. И. Петров, НЛ, 96. Студът на улицата беше изкарал пресен румянец на бузите ѝ. Ив. Вазов, Съч. XI, 180. Майстор е Геле у свирнята и е мераклия! / .. / Че оставиш благи приказки в механата, / да послушаш, да усетиш сладост у душата. / Трите струни, като три девойки гласовити, / от сърце въздишки ти изкарват, сълзи от очите! Елин Пелин, Съч. V, 109–110.
11. Разг. Отстранявам, премахвам (петна); изчиствам. Изкарах лекетата по роклята с „Веро“. Δ Петната от ръжда изкарвам с оксалова киселина.
12. Разг. Получавам, сдобивам се с нещо (документ, билет и под.) отнякъде след направени постъпки; вадя, изваждам. – Отбийте се у Стоян – поръча Ило, – хем да си отпочинете, хем да почакате, докато стане време за затвора. И разрешение за свиждането заедно ще изкарате. Г. Караславов, Т, 56. Васил Коларов е негов адвокат, а Агънски щеше да му изкара едно писмо от Министерството на вътрешните работи, в което пишеше, че властите трябва да оказват съдействие на гореизброените строители на бани. А. Каралийчев, СР, 22. Изкара си билет за лов.
13. Добивам, произвеждам, извличам нещо, някакъв продукт и под. от суровина или от земните недра чрез обработка, преработка и др. През миналата година той продаде седемстотин килограма тютюн, изкара си фасул, житце, кромид – беше доволен и спокоен за утрешния ден. Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. Нонка поиска да донесе прясно масло от къщи, но Тотка ѝ се скара, като ѝ каза, че тази сутрин тя е избила две делви биволско мляко и е изкарала цяла ока масло. К. Петканов, ЗлЗ, 235. Разговори се с Павлаки Недев за гюла му, разпита го каква беше ланската цена и колко мускала мисли да изкара тая година. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106. Сега е по-важно да гледаме производството. До края на месеца има да изкараме сто цистерни и десет стълба. Д. Кисьов, Щ, 127. – Вий си пазите раите, заемате им пари, те ви работят нивите и каквото изкарат, го носят на вас. П. Тодоров, Събр. пр II, 349. – Сухо беше туй лято – продължи той, – добра стока изкараха хората. Ама и берекетът натъй по селата беше добър. Й. Йовков, ЖС, 9. Нашата мандра изкара най-хубавото сирене. А. Каралийчев, НЗ, 225. От този район изкарват каменни въглища.
14. Прех. и обикн. с др. същ. с предл. от. Успявам да изработя, направя нещо от някакъв материал, предмет. – Наумил съм от крушката да си направя шейни. Нали го знаеш оня клон, над нивата дето е наведен. От него ще изкарам рогата на шейните. А. Каралийчев, СР, 59. – Ако ще се хвана веднъж, бъчова ще изкарам – таквази, дето цял свят в нея да мога да натъпча. П. Тодоров, Събр. пр II, 244.
15. Обикн. в съчет. с парà, лев и под. Срещу извършен труд получавам нещо (възнаграждение, пари); припечелвам, спечелвам. – Чувай, общината търси безработни за чистене на снега. Ето случай да изкараш някоя и друга пара. М. Грубешлиева, ПП, 106. Млъкнахме, но усмивките ни не слязоха от лицата. Накрая бръснарят изкара хубав бакшиш. Ем. Манов, ПЯ, 33. Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица. Ем. Станев, ЯГ, 32. Доскоро горското стопанство беше частно. По онова време работниците се трепеха без отдих. Каквото можеха да изкарат, скътваха го в девет възли – долу в селата ги чакаха жени с много деца. Б. Несторов, СР, 79–80. – Какво ще правиш ти сам и с толкова пари. – Ще отворя дюкян и сѐ ще изкарвам по нещо. Мене много и не ми требва. Д. Талев, ПК, 756.
16. Получавам оценка за показани знания, успех и пр. Изкара „пет“ по ръчен труд момчето. / И радва се, и перчи се дори, / защото... / от дъгите на качето / панерка дядо Спас измайстори. Цв. Ангелов, НП, 80. – Дай си бележника! – Ама не го взех, отде да знам, че ще ми го искаш. – Всички така хитруват, като изкарат лоша бележка – каза учителят. Ем. Робев, Ст, 1965, бр. 1006, 1.
17. Непрех. и прех. Разг. За растение – пониквам, покарвам, пораствам, изниквам. Той, казват, в кърпа ни е вързан, ама искаме да разберем кой го храни. Утре вечерта ще дойда там, на мястото, чакай ме. – Ами до утре вечер какво да правя, трева още не е изкарала да паса. В. Нешков, Н, 207. Янка си отри сълзите, / па ми си викна, провикна: / „Горо ле, горо зелена, / изкарай клоне високо, / направи сенка дебела.“. Христом. ВВ II, 245. l За коса, мустаци, брада и под. „Джасни, сестро, косата оскуби, / ке косата па ке ти изкара, / а брат, сестро, нивга се не врашча.“ Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 48. Отговара цръна орлетина: / „Да знаеш ли, Марко, да памтиш ли, / .. / Отнесе ме на твоята дома, / та ме даде на твоята макя, / та ме чува тъкмо три години, / доде мене крила изкараха, / та си литнах по широка земня“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 37.
18. Разг. Прех. и с др. същ. с предл. от. Определям, обяснявам нещо чрез връзка с нещо друго. Въстанието било обявено в старата българска столица Търново (1598 г.). За цар бил провъзгласен Шишман III, който изкарвал произхода си от Шишмановата династия. Ист. VII кл, 1965, 51–52. Потеклото си гърците изкарват да е от пелазгите, които дошли откъде Кавказ в Европа. Й. Груев, КВИ (превод), 17. Правлението на Делфи било строго аристократическо; един съвет от пет лица, които изкарвали произхождението си от Девкалиона, имал под свое ведение делата на оракула. Н. Михайловски, РВИ (превод), 99. Някои словопроизводители изкарват значението на февруария от Фебруа. Ч, 1875, бр. 11, 527.
19. Разг. Прех. Обикн. с др. същ. с предл. на и в съчет. с дума, означаваща количество. Определям чрез преброяване, пресмятане, че нещо има означеното количество; смятам, пресмятам, изчислявам. Костадин си припомни, че за мелницата и за машините ще трябват около осемстотин хиляди лева и то при най-неточните изчисления, които брат му умишлено изкарваше по-малко, за да не изплаши старата и него. Ем. Станев, ИК I и II, 18. Пресмятаха тежестта на златото, определяха броя на претопените за него жълтици, стойността на които изкарваха на баснословна сума. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Но нима това е всичкото злато на стареца, което мълвата изкарва на хиляди лири? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 57. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 28. Същият вестник изкарва числото на сичките въстаници около 100 хиляди души. НБ, 1876, бр. 2, 7. След като ги броих три пъти, изкарах ги 23 човека в групата.
20. Разг. Направям снимка, фотография или копие на нещо; вадя, изваждам. Изкарах ксерокопие на необходимите архивни документи. Δ Изкарай ни една снимка за спомен.
21. Прен. Прех. и с др. същ. с предл. от, из. Правя, съдействам някой да престане да бъде в някакво душевно състояние; изваждам, извеждам. Мисълта му проследи татарските пътища по-нататък и сякаш ги видя да влизат отново в неговото село с диви яростни викове. Тази картина го изкара от тихото и спокойно състояние, в което бе изпаднал. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 132. Често пъти най-груби шеги, подмятания и псувни изкарват Люцкана из мечтателния му захлас. Й. Йовков, ПК, 87.
22. Прен. Разг. Със сказ. опред. Представям някого или нещо преиначено, не така, както е в действителност. И аз имам интерес работата да се подобри, а той иска да ме изкара едва ли не противник на всичко, което предлага. М. Марчевски, П, 231. А целият шум беше заради това, че временно щяха да пострадат премиалните им и че трябваше да се поразмърдат. Когато им го казах, те ужасно се възмутиха. Е, и на съвещанието при министъра ме изкараха едва ли не саботьор. Ем. Манов, БГ, 10. Аз, дето нито чирак съм държал, нито надничари съм вземал, мене изкараха кулак. Ст. Марков, ДБ, 99. Той, собствено, трябвало да бъде в обоза, но още при мобилизацията го изкарали два набора по-млад и го зачислили на предна линия. Л. Стоянов, X, 16. Ще ми се да поприказвам с някого, но така, съвсем честно и открито. Но с кого? Току виж, че ме изкарали или англофил, или болшевик. Д. Ангелов, ЖС, 43. И всеки час го молеше и подканяше да струва, да чини, да гледа само да му оправи сметките и да го изкара чист. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 93. И какво толкова го ценят, какво е той? Една голяма празна бъчва, а го изкарват способен. Ст. Даскалов, ЕС, 340. И в наше време еще има някои учени, които изкарват нас, българите, за татари! Т. Шишков, ИБН, 3.
23. Остар. В съчет. със същ. заключение, поука, извод и под. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Това второ заключение ние сме го изкарали, както ся види, не от Савелевото речено многословие и от недоказанието на противните Дегиневи и Клапротови мнения. Г. Кръстевич, ОДК, 29. Минат щат и ваште младини, / животът – мащеха и вази ще очука / и ще изкарате едвам тогаз поука / и вий, тез работи че тъй се не ценят. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 163. И тука / отмести приказка той, та поука / изкара: „Свърши се и върнахме се пак. / Мъртвило, буренак“. К. Христов, ЧБ, 42.
24. Остар. В съчет. със същ. полза, облага и под. Придобивам, получавам; извличам, изваждам. Кога ся случи на някой глупав человек някое мнимо добро, той мисли, че е уздравен; а умният человек гляда да ся свърже тоя случай с другия, та да изкара от него полза. Ат. Начев, ПЧЖ (превод), 9. Той [учителят], ако е умен, ще изкара облага от истините, които му се кажат, за да се оправи, та да върви из по-добър път. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 68.
25. Остар. Правя износ на стоки; изнасям. Към запад плували по Средиземно море и в Атлантическия океан, та изкарвали из Испания сребро. ВИ, 14. Из Романия изкарват навън: жито, добитък и сол. Й. Груев, УЗ, 75.
26. Прен. Остар. Правя да се види и разбере нещо, да се узнае нещо; показвам, разкривам, представям. Дълго се разговаря той [Василев] с боровци, изкара за пръв път пред тяхното внимание своя социалистически мироглед. Кр. Велков, СБ, 132. Тая мекота и благородство в характера на Ботева е черта, присъща Ботеву, и изкарва пред нас съвсем в друга светлина тоя рицарски образ на бореца идеалист. Ив. Вазов, Съч. XIII, 88. Ганчо разбра иронията на този въпрос, който изкарваше парадоксалността на горните му думи, и леко се изчерви. Ив. Вазов, Съч. XXV, 154. изкарвам се, изкарам се страд. от изкарвам в 1–3, 5–13, 15, 25 и 26 знач. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Делиормана да прегледа местностите, отдето може да се изкара навън пивка вода. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 118. – Утре никакъв добитък няма да се изкарва навън. Й. Йовков, АМГ, 217. За опрашване на възможно по-голямо количество цветове в полетата с детелина се изкарват кошери с пчели. Бтн V и VI кл (превод), 75–76. Натоварени кола едвам се изкарват [към реката]. Т. Влайков, Съч. III, 227.
ИЗКА̀РВАМ СЕ несв.; изкàрам се св., непрех. Със сказ. опред. Представям се за някакъв, какъвто в действителност не съм. „Ти разстройваш плана, дразниш апетитите, късаш от държавния залък, за да се изкарваш някакъв си местен патриот, това е антипартийно!“ Ст. Даскалов, СЛ, 307. Понякога едва ли не се изкарваше мъченик, който постоянно е бил на нож с Данчо. В. Нешков, Н, 37. Той [Левски] беше излязъл от дома си преди единадесет години, но целта му беше да прикрие своето участие в легията на Раковски: като се изкарваше в първия си отговор с девет години по-млад, той изключваше по един очебиен начин всяка помисъл за такова участие. Ст. Дичев, ЗС II, 744.
◊ Изкарвам / изкарам акъла (ума) на някого. Обикн. в св. Разг. Силно изплашвам, стряскам някого. – Стой! Стрелям! Горе ръцете! Ама ми върви – като на бясно куче тоягите. Намерих място и аз де да се укрия. И тоз серсемин ми изкара акъла. В. Нешков, Н, 354–355. – Изкара ми ума, Митинка, дяволите да те вземат. Помислих, че ги избиваш – каза Балчев, когато взводът натовари картечниците и тръгна към селото. Ем. Станев, ИК III и IV, 498. Изкарвам / изкарам душата (душицата, душичката) на някого. Разг. 1. Мъча, измъчвам или много притеснявам някого. Клинката едва смогваше да върви след него. – Хей, Дойчине, пο-полека карай, че ще ми изкараш душицата. К. Петканов, ЗлЗ, 27. Изкара ми душата от бързане. 2. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. Разбила мечката вратата и лиса се вмъкнала вътре. Тогава петелът рекъл на вола: – Натисни я с рогата до стената! Волът я натиснал така хубаво, че ѝ изкарал душата. Елин Пелин, ПР, 211. Слушаш го с наслада, па го погледнеш и си казваш неволно в себе си, че тоя същият човек може да си дигне ръката и без да му мигне окото, да те стисне за гушата и да ти изкара душицата. К. Величков, ПССъч. I, 72. Изкарвам / изкарам зъби. Разг. Никнат ми, растат ми зъби. Които деца са ся хранили само с майчиното си мляко, тии никак не болеят, кога изкарват зъби. Лет., 1871, 127. Изкарвам / изкарам из разноски някого. Разг. Ставам причина някой да направи непредвидени разноски. Деяна беше решил да го [Казака] застреля при най-незначителния повод. Това щеше да го изкара из малко разноски, но за това пък щеше да се отърве веднъж завинаги от този страшен аргатин. Г. Караславов, СИ, 109–110. Изкарвам / изкарам кирливите ризи на някого. Разг. Показвам открито, пред всички нечестните, мръсните, лошите дела или постъпки на някого; разобличавам. – Аз ще му изкарам всичките кирливи ризи. Хвали се, че бил военен. Лъже. Й. Йовков, М, 57. Изкарвам / изкарам на бяло някого. Диал. Правя някой да изпадне в безизходно положение, да остане без средства. Изкарвам / изкарам на бял свят нещо. 1. Разг. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Той реши: ще намери края на тази работа [убийството на кмета], ще изкара всичко на бял свят. А. Страшимиров, К, 62. Имам ли пороци? Имам. Но ти пък ще има да вземаш, ако си мислиш, че току-тъй ще ги изкарам на бял свят. Ем. Манов, ПС, 29. 2. Обнародвам, публикувам. На страниците на вестника бяха изкарани на бял свят редица тайни машинации на новата власт. 3. Остар. Изобретявам, измислям. Левис изкара на бял свят чекръци на валове, с които се преде бързо. Лет., 1872, 252. Изкарвам / изкарам на кадро някого или нещо. Диал. Снимам, фотографирам някого или нещо. Станко ле, главеничке ле, / йоще ме веднъж погледни, / лицено да ти запомня, / на κадρο да те изкарам, / на майка да те изпратя. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 191. Изкарвам / изкарам на лице (мегдан, пазар<а>, показ, наяве) нещо. Разг. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам. Смилец беше добър ездач, предпочиташе коня пред колесницата и изпитваше особено удоволствие да изкарва на показ пред внимателния народ ездаческата си сръчност и добра стойка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. – Патерицата и кутиите да пипнем само. Всичко ще го изпитам и ще го изкарам на мегдан. П. Тодоров, Събр. пр II, 373. Изследванията, естествено, по-сложни и по-дълги по отношение към тях, изкараха наяве всички чиновници и установиха ясно степента на тяхната виновност. К. Величков, ПССъч. I, 87. Изкарвам / изкарам на лъжа. Остар. Доказвам недостоверността на нещо; разобличавам. У един от предишните броеве на „Нова България“ ние бяхме превеле думите на гръцкия вестник „Стоа“, който изкарва на лъжа известието, че гърците биле откъм турците. НБ, 1876, бр. 21, 83. Изкарвам / изкарам на мегдан (свят) някого. Диал. Помагам на някого да се образова и да си създаде добро материално положение, за да преуспее в живота. – Умник си ми ти, как да те спирам... Да си беше жив ядникът – все баща ми беше в ума ѝ, – щеше да струва, да прави, но на свят да те изкара. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Изкарвам / изкарам на светло. 1. Правя обществено достояние, съобщавам публично за нещо, което до този момент е било държано в тайна и е било неизвестно на обществото. Мнозина го сочат като пример за най-лошото в журналистиката, за човек без такт, морал и скрупули. Според други обаче той просто си върши работата и изкарва на светло прегрешенията на богатите и известните. Тема, 2010, бр. 21 [еа]. 2. Иконом. Правя или създавам предпоставки определена дейност, която е била незаконна и се е извършвала нелегално, без деклариране на получените доходи, да стане легална, извършвана открито и при спазване на законите. Тази промяна ще ограничи корупционните практики и ще изкара на светло част от икономиката в сянка. Ив. Ангелов и др., ИБЕС [еа]. Трагичното състояние на бюджетa ще бъде оздравено с нови данъци, които да изкарат на светло сивата икономика. Кап., 2005, бр. 46 [еа]. 3. Иконом. Декларирам истинския размер на нещо, обикн. доходи, печалби и др., който до момента съм укривал. Ако изкараме на светло тези доходи, които се плащат на ръка, тогава със сигурност общата осигурителна тежест ще падне. С, 2007, бр. 5079 [еа]. Изкарвам / изкарам от акъл (глава, ум) някого. Разг. Подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно, повлиявам зле на някого с вредни идеи; подстрекавам, размирявам. – Познаваш ли ти Петър Ванков? – попита той и без да чака моя отговор, продължи: – Тоя П. Ванков ма изкара най-напред от глава. З. Стоянов, ЗБВ III, 37. Изкарвам / изкарам от дирника на някого нещо. Вулг. Наказвам жестоко някого за нещо. – Коста е в лозята. Дали ще го пуснат да си дойде? – Защо да не го пуснат. Метежът в Миндя е смазан. Ще им изкараме политиката от дирниците. Ем. Станев, ИК III и IV, 478. Изкарвам / изкарам от (из) кожата (релсите) някого; изкарвам / изкарам от (из) търпение някого. Силно ядосвам, разгневявам, раздразням някого, ставам причина той да не може да се владее. Тази игра със знамето, която някои заинтересовани личности се опитаха да му скроят, го изкара от кожата. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 416. – Всъщност аз дойдох, за да чуя може би точно това. Без постоянните ти извъртания. Имаш чудната способност да ме изкарваш от релсите. Др. Асенов, И, 18. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше и като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение. Елин Пелин, Съч. I, 44. Изкарвам / изкарам от (из, през) носа на някого нещо. Разг. 1. Натяквам на някого или му причинявам неприятност заради доброто, което съм му направил. Рядко има добри и милозливи господаре. Повечето са лоши и немилостиви към своите ратаи – гледат да ги одерат, гледат да им изкарат из носа парите, които им плащат. Т. Влайков, Съч. II, 91. 2. Отмъщавам си на някого за някаква неприятност, която ми е причинил. Хъркала не бе никога играл пред турчин, затова само обикаляше с троми стъпки около бате Коле и се сърдеше на Тодораки. – Тодораки, през носа ще ти изкарам тая ръченица! К. Петканов, X, 89. Изкарвам / изкарам от строя. Книж. 1. Отстранявам някого от някаква работа, дейност, попречвам му да се занимава повече с нещо. – Най-добрият летец катастрофирал при пилотиране. – И тоя човек – добавих аз – завинаги е изкаран от строя. Й. Демирев и др., ОС, 72. 2. Прекратявам дейността на нещо, правя го негодно за работа. Вършачката е била така повредена, че е изкарана от строя за една седмица. Изкарвам / изкарам парите на нещо. Разг. Получавам печалба, придобивка от нещо, не по-малка от това, което съм дал за него. – Чудо машина е! Върви като часовник, ни шум, ни глас издава. А здрава работа е, гаранция – десет години. А ний и за пет ще ѝ изкараме парите. Й. Йовков, Ж 1945, 128. На пазарлъка имаше много селяни. Те увещаваха Еньо да придаде. – Дай цена на човека. Ти ще му изкараш сто пъти парите. Елин Пелин, Съч. III, 130–131. Изкарвам / изкарам прехраната (хляба) си. Разг. Осигурявам средства за препитание, за живеене. Бащата на близнаците беше дошъл в Рила преди години с власи овчари, никой не го знаеше откъде е и какъв е. Овчаруваше, ловуваше и тъй си изкарваше хляба. А. Дончев, СВС, 74. Това предивременно заробване от живота не учудваше тогава никого, то беше естествено: ние трябваше вече сами да изкарваме хляба си. К. Константинов, ППГ, 200. Изкарвам / изкарам с памук душата (душицата, душичката) някому. Разг. Мъча, измъчвам някого незабелязано, без да показвам това външно. – Не бой се – възразяваше Хасан чауш, – няма да те убия, няма да умреш така лесно, душата ти с памук ще изкарам. К. Величков, ПССъч. I, 59. Изкарвам си / изкарам си акъла (ангелите, ума). Разг. Силно се изплашвам. – И гледаме завардват улиците. Анастас, нали го знаете какъв е – стана бял като стената. Хвърлиха се да претърсват ханищата, кафенетата. Знаете, че не съм страшлив, ама казвам ви, братя, бях си изкарал акъла. Ст. Дичев, ЗС II, 458–459. А в пиенето той мярка не знаеше и сега кака Райна основателно се безпокоеше. Добре, че тя не видя кога му дадох материалите – жената щеше да си изкара ума. Сл. Трънски, Н, 125. Изкарвам си / изкарам си <гнева, яда, мъката> от (на) някого; изкарвам си / изкарам си го от (на) някого. Разг.; Изкарвам си / изкарам си юфкето от (на) някого. Диал. Ядосан съм и хокам, ругая някого, обикн. без да е виновен. Сега той губеше непрестанно и затова беше възбуден и сърдит. Стефан кипеше от яд, викаше, псуваше и току търсеше да си изкара яда на някого. П. Здравков, НД, 20–21. В душата му прелитаха мрачни предчувствия. Долу в лагера той си изкара яда от един поп, който правеше приготовления да покръсти някакъв случайно попаднал на Еледжик евреин праматарин. Л. Стоянов, Б, 116. В нейния живот едва ли можеше да се намери поне един щастливо прекаран ден с баща ми. Ако пари нямаше – тя беше виновна, ако някой го разсърдеше в село – на нея си го изкарваше. Сл. Трънски, Н, 56–57. Жалеше той старата, като гледаше как се топи, ала нямаше от кого да си изкара мъката. И. Петров, НЛ, 81. Изкарвам си / изкарам си от (из) акъла (главата, ума). Разг. Преставам да мисля за някого или за нещо, отказвам се от някого или от нещо, забравям. Изкарай си от ума тази работа, не е за тебе. Изкарвам си / изкарам си очите. Разг. 1. Обикн. в св. Причинявам си зло, напакостявам си сам. Да направя аз това, значи да си изкарам очите. 2. Само в св. в мин. и бъд. вр. Измъчих се (ще се измъча), докато свърша нещо (за работа, свързана с продължително взиране). Изкарах си очите, докато изчета всички архивни материали.
ИЗКА̀РВАМ2, -аш, несв.; изкàрам, -аш, св., прех. Разг. 1. Направям, изработвам, извършвам нещо започнато докрай; завършвам. Хайдутите изкараха къщите си. Всички бяха на един кат, само къщата на Калофер беше на два. М. Марчевски, П, 70. – Първом да изкараме черквата – нататък е лесна. П. Тодоров, Събр. пр II, 9. На два пъти сяда да си почива той до обед и времето си отиде, без да изкара и една леха дори. Г. Караславов, С, 154. Изкараха [жътварките] постата и отидоха на сянка под крушата да обядват. К. Петканов, МЗК, 70–71. Всички видели, че тии [тъкачите] бързали да изкарат дрехите на царя. Христом. ВВ I, 38. Аз се занимавах лично най-вече с пословиците, с Географический словар, но същевременно събирах за печат и стихотворенията си. Географическия словар бях почти изкарал, оставаше само да се нареди в по-строг алфабетически ред. Π. Ρ. Славейков, БП II, ХІІІ.
2. Свършвам, приключвам с изпълнението на нещо, на някакво обществено или трудово задължение. Отложени са изборите. Нямат да разтурват камарата. Решили камарата да изкара докрай мандата си. Й. Йовков, ПГ, 109. Учителят Генчо Ст. Лафчиев е 26-годишен, един на майка. Изкарал е военната си служба като трудовак в търновските казарми. К. Калчев, ПИЖ, 110. Генчо Петранке думаше: / „Чакай ма, Пенке, вярвай ма, / службата да си изкарам, / службата, тригодишната“. Нар. пес., СбВСт, 659. Изкарах стажа си. Δ Изкараха практиката си.
3. Завършвам определен образователен курс, получавам определено образование. И Евгени изкара гимназия с отличие. След това завърши медицина. Д. Ангелов, ЖС, 171. Особено Калитко, който минаваше за главатар на малката пастирска дружина, обичаше най-много да съчинява. Той едва бе изкарал втори клас, тръгна и в третия, но по средата на учебната година учителят го нахока и изгони. Ив. Хаджимарчев, ОК, 7. В двора се навъртаха десетина хлапета като Пенко и още толкова хлапаци по на четирнайсет-петнайсет години, които бяха изкарали четвърто отделение. П. Здравков, НД, 20. – Мисля да се запиша във вечерни курсове и да изкарам гимназия – започна плахо Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Истината е, че Шишко изкара при майора курс по топография и сега може да си служи с военните карти. Д. Димов, Т, 561. Изкарах курс за шофьори.
4. В съчет. със същ. изпит, матура и под. Успешно се справям, представям на изпит и под., успешно приключвам (изпит и под.); издържам, вземам. Катя: – Да си призная, снощи и аз зубрих до късно. Здравка (заинтригувано): – Смяташ ли, че ще изкараме? Др. Асенов, И, 7–8. Няма вече да мислят [учителите] кога ще дойде инспекторът, по какво ще ги ревизира и как ще изкарат. Ст. Даскалов, ПЯ, 74. Изкарах матурата. Δ Изкараха изпитите.
5. Изпълнявам, завършвам докрай някакво музикално произведение, игра, танц и под. – Да изкараме една песен – се провикна Райна и сама поде песента. Д. Спространов, С, 244. – Ех, къде е Илийката бе, я го повикайте да изкара една жална. Н. Антонов, ВОМ, 167. – Туй, дето го изпяхте, госпожице, беше много хубаво, ама, право да ви кажа, мирише на европейщина. Я изкарайте вие „Гукни ми, гукни, гугутке“, та да ни падне сърце на място! – казва загадъчният и никому неизвестен господин. Св. Минков, РТК, 151. При високите ѝ извивки [на песента] всички се напъваме и изкарваме ги докрай. Т. Влайков, Пр I, 279. – Да изкараме една още [табла] – предложи Кумю. – Дадено – отвърна човекът с конската глава. Защракаха отново, нещо започнаха да редят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 241. – Ти не разбра ли, че не можахме да си изкараме играта? Захарчо ни попречи. Ст. Марков, ДБ, 19. Вечерта в Тасевата кръчма той изкара такава ръченица, че мазилката на тавана се пропука. А. Каралийчев, СР, 33.
6. Изминавам, преминавам (път, разстояние и под.). При всичкия ни наговор с Атанаса да дойде два часа преди да се съмне, за да изкараме повечето път по хладовина, той не пожела с голямата си точност да нащърби репутацията на източния човек. Ив. Вазов, Съч. XVI, 10. Колата ще изкара само още 15 км с това количество бензин.
7. Прех. и непрех. Прекарвам, преминавам, издържам докрай определен период от време; преживявам, изживявам. Едва изкараха три години под бащин покрив, толкова невъзможни станаха отношенията между снаха и свекърва. К. Петканов, БД, 11. – Та за това ми беше думата – подвикна радостно Мишо. – Няма поминък, няма безгрижие. Един ден спокойно не можеш да изкараш. Г. Караславов, СИ, 307. Изкара щеш го и така тоя живот, както съм го изкарал и аз досега. Т. Влайков, Пр I, 91. Даде ни бегът тая есен по малко жито, изкарахме докъде Водици и оттогай не дава повеке и сè сме си гладни. Д. Талев, ПК, 266. – Аз предпочитам прясна тревица, зеле и морковчета, но като няма, ще изкарам как да е и с тази жилава кора. Що да сторя – трябва някак да се живее! П. Бобев, ЗП, 31. Стана, съблече се в тъмното и си легна. Но както при арестуването на Сами, така и сега изкара буден цялата нощ. Д. Ангелов, ЖС, 500. Само хляб и вода нямаме, но можем да изтраем... Корабокрушенци са изкарвали без хляб и вода със седмици. П. Вежинов, ДБ, 87. // Съществувам, живея. Не ме гледай тъй, на вид съм здрав, пък гърдите ми... продупчени са ми гърдите. Дълго не ще изкарам. Д. Мантов, ХК, 23. Обичаше да дразни синовете и зетьовете си: – Чакате да умра, че да се нахвърлите на имота... Ще има да ча-а-кате! Още шейсет ще изкарам, че тогаз. Ив. Велков, ХКН, 7. Зле е старикът. Онзи ден бях при него – няма да изкара дълго. Кр. Кюлявкав, СПП, 40–41. Тя е вече на 93 години и е много зле. Лекарят казва, че надали ще изкара и месец. СбСт, 375. // В съчет. със сън – преспивам определен период от време. – Сега най-добре е да изкараме по един сън. Качиха се двамата на масата. Опитаха се да се нагодят за спане. Б. Болгар, Б, 286. Изкарал съм един сън, събуждам се – лошо ми е. Й. Йовков, ПГ, 112.
8. Прекарвам, преминавам определен период от време – почивка, развлечение и под. по някакъв начин. Изкарахме почивката много добре на морето. Δ Как изкарахте на екскурзията? Δ Пожелавам ви да изкарате приятно в Гърция!
9. Разг. С доп. лич. местоим. във вин. или същ. за лице. За хранителни продукти, запаси, гориво, дрехи и под. – достатъчен съм, стигам да задоволя потребностите на някого до края на определено време. Иван търчи като луд, стотинка няма отде да хване. И житото, вика, няма да ни изкара до вършитба. Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. Техният род е минавал и сега минава за преден и имотен. Нивици дал господ; па и Гюлчето е сръчен и пестелив. Как стана, та не можа да ги изкара житото, той съвсем не разбираше. Ц. Церковски, Съч. III, 228. Дано обувките и палтото го изкарат и тази зима, пък догодина ще му купим нови.
10. Изтърпявам, понасям нещо, обикн. болест, страдание, беда и под.; прекарвам. Той разправи, че наистина изкарал едно премеждие, но го омаловажаваше. Н. Антонов, ВОМ, 149. Аз съм изкарал тази шарка още на две години, а на десет боледувах от скарлатина.
11. Прен. Прех. и непрех. Устоявам физически на въздействието на нещо, обикн. неблагоприятно, без съществени промени, повреди; издържам, понасям. Слаба, каквато беше, госпожа Муратлийска надали щеше да изкара пътя. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 167. Калените изкарват на голям студ и на лошо време, без да боледуват. Δ Колата може да изкара още двадесет хиляди километра без основен ремонт.
12. Диал. Направям, сторвам, извършвам нещо. Днес стара стопанка дъщеря женеше. И искала е да изкара сватба, както е видяла и помни от време. П. Тодоров, И II, 5. Разтъжила се е за вас и стрина ви Чаневица. Ще ѝ кажа да изпече едно сугаре, та да изкараме един нашенски мухабет. Д. Спространов, С, 71. Пари за какво са, като няма да си изкараш кефа с тях. П. Тодоров, И I, 122. Докат сватбата изкара, / него джандарин откара. / Аз скъсах гердан жлтици / да не лежи той в тъмници. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 84.
13. Прен. Диал. Съчинявам, измислям, нагласявам (обикн. песен, стих, название и под.). – Ха, тази песен, бре Джонко, за сокол и малка мома... – Нея на, думат, сам си я изкарал. – А, изкарал съм я... пригодих думи... А. Страшимиров, ЕД, 36–37. – Дето минеш, все ще запалиш огъня. А пък още – тук училище построиш, там читалище основеш. Затуй и нашите толкоз много те обичат. Поглеж и песен ти изкарали! Д. Марчевски, ДВ, 17–18. Другарката Спасова [по история] е много интересна. Цветан веднага ѝ изкара прякор: „Страшилището на моретата!“. В. Бончева, АП, 76. В старото село нов закон ще ни изкарва сега г-н Гороломов. Й. Йовков, ПГ, 257–258.
14. Прен. Остар., сега простонар. Направям, подготвям някого като някакъв чрез обучение, възпитание и под.; възпитавам, създавам, обучавам. А на нашата страна са нужни много лекари – повече отколкото изкарват нашите медицински факултети. М. Марчевски, П, 100. Колчо беше прилежен и бързо префаташе. Майстор Димо бе много доволен от него. Той по-рано от другите чираци го изкара и калфа. Т. Влайков, БСК I, 173. Найден: – Е, тате, не си само него [Живко] майстор изкарал, та само с него да се гордееш. Р. Стоянов, М, 10. А как се работи с тия алияти и клечки, аз сам ще изуча майсторите. Ще работят при мене на затворени кепенци и за пет-десет деня ще изкарам всичките все кундураджии. Д. Немиров, Б, 83. Те гръцки даскали са предавали само староелински език, между това отгоре за много време, тии са можели да изкарат някои достойни учени българи, които според тогавашната полазица да са са наричали гръци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 2.
15. Непрех. Остар. За срички, думи, стихове – завършвам, окончавам. Силабическият стих заключава в себе си 4 – 13 слога и изкарва с ритма или таквази дума, която има съзвучие с друга. Т. Шишков, ТС (превод), 199. изкарвам се, изкарам се страд. от изкарвам в 1, 5, 7, 13 и 14 знач. Мен тоя живот, рекла, от бога ми е отреден. По-хубав живот, викаш, могло да се изкара. Т. Влайков, Съч. II, 223. Когато песента се изкара до последния си куплет, дружината пак насяда на столовете си. Ив. Вазов, Съч. VI, 19. Повтарям го пред вас, .., / че делото ще се изкара до желан / край. Π. Π. Славейков, КП ч. III, 64–65.
◊ Изкарвам / изкарам на глава нещо. Остар. и диал. Свършвам, завършвам докрай нещо. И пак, при толкози разноски, при толкози безпокойствия, при толкоз главоболия, нему никак не би дотегнало, и той, как-как, би изкарал сичко на глава, ако не беше този готованин. Ил. Блъсков, ПБ II, 63. Такъв един человек само можеше да изкара на глава едно таквоз предприятие. П. Кисимов, ОА I (превод), 25. За да изкарат на глава, чтото бяха намислили, трябуваше им помощ и от главния майстор на кораба. Й. Груев, СП (превод), 130. Изкарвам / изкарам на добър край нещо. Разг. Успешно завършвам нещо започнато, предприето. И даде бог да се разберем и щото поведохме, на добър край да го изкараме досега. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Изкарвам / изкарам приказка (приказки) някому или за някого. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Тя знаеше какво значи да оставиш малко дете на чужди ръце, знаеше какво значи да ти изкарат приказка в махалата и в селото. Г. Караславов, ОХ II, 611. Изкарвам / изкарам човек (от) някого. Разг. Възпитавам добродетели и умения у някого, помагам му да преуспее. Баща ми беше беден човек. С всичката си сиромашия, той беше направил онова, което можеше, за да ме изкара и мене нещо човек и да ме издигне по-високо от средата и кръга, в който съдбата беше ме поставила. Π. Ρ. Славейков, БП I, ХVIII. – Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, Хаджи. П. Тодоров, Събр. пр II, 339.