ИЗКАРИКАТУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкарикатуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Изобразявам, представям някого или нещо в карикатурен вид; окарикатурявам. – Значи, ти си ме изкарикатурил във вестника, а, мойто момче? Седни де, седни де, какво си прежълтял такъв. П. Назнакомов, СМ, 52. Ботев стоеше неподвижен и бездушен, такъв, какъвто го е изкарикатурил Андрей Николов. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 157. изкарикатурявам се, изкарикатуря се страд.