ИЗКА̀СТРЯМ, -яш, несв.; изкàстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кастря (в 1 знач.) много на брой, всички или нещо изцяло; окастрям, орязвам. Петко изряза бодливите клончета сам и взе да сече тоягите. Когато ги отсече и изкастри, нарами ги и трите като лакомец. Ил. Волен, БХ, 21. Отгоре землянката беше покрита с дебели греди, които партизаните сами бяха отсекли от гората и изкастрили. Ем. Коралов, ДП, 112. Желязко беше свалил една поляна дървета; като ги и изкастри, нарами ги към колата. Ил. Волен, БХ, 99.
2. Прен. Диал. Скастрям, смъмрям, нахоквам някого (Н. Геров, РБЯ). изкастрям се, изкастря се страд.