ИЗКА̀ЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изкачвам1 и от изкачвам се. Дара, преобръщана като дъвка между челюстите на лавината, преживява наново първата нощ след първото изкачване на скалата: всичко ѝ се върти, пропасти, отвесни каменни стени. Бл. Димитрова, Лав., 115. По-нататък пътят с леки изкачвания и спускания по склона на Песоклива вапа излиза на гърба, който се спуска към водослива на р. Ропалица и р. Грънчарица. М. Гловня и др., Р, 122.
ИЗКА̀ЧВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от изкачвам2 и от изкачвам се; откачване.