ИЗКА̀ШЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изкашлювам и от изкашлювам се; изкашляне. По едно време се чу неравно дишане, а после въздишки, изкашлюване. Стаменов не отрая, открехна вратата и надникна пак. Очите на Коця бяха полуотворени, а главата беше почти паднала от възглавницата. А. Страшимиров, А, 131. После [Странджата] слезна от одърчето, което му причини няколко нови и кресливи изкашлювания. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.