ИЗКА̀ШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изкашлям и от изкашлям се. – Да, да, това е право – потвърди Петраки, като чукна с тоягата и с гръмовито рязко изкашляне. Ив. Вазов, Съч. XI, 73.
