ИЗКВИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изквичà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изведнъж издавам кратко квичене. Изквичаха прасетата. Някъде глухо измуча теле, обади се крава. Кл. Цачев, ГЗ, 80. Ето я и мръсната локва до кладенеца. Две-три прасета се плакнат в нея, боричкат се и от време на време изквичават пронизително и сърдито. Г. Караславов, СИ, 245. Кучетата връхлитаха по-яростно. Ала Кировият топуз се стовари върху главата на едното, то изквича силно и побягна към сайванта. Кр. Григоров, ОНУ, 99. l Обр. Вратата се блъсна грубо и широко се отвори, ръждясалите ѝ панти изквичаха. Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 541–542.