ИЗКЍЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкиля като прил. Остар. и диал. 1. Който е болен, който страда от изсипване, херния, кила; изсипан, килав. О, Българийо! Богата си, майко, млечногръда си, здрава си, силнокръвна си, свещена кърмачко, на немощни, безжизнени, изкилени уроди! Ив. Вазов, Съч. IX, 147.
2. Прен. Който е с влошено състояние или влошени качества поради дълга или невнимателна употреба, поради липса на грижи и пр.; повреден, развален. Намерих продънен, вмирисан на прах диван, еснафски възглавнички, чинии по стените, раковини на камината и на видно място вехта изкилена пианола, чиито ужасни, отчаяни и мъчни звуци квартирната хазайка разрешаваше и дори молеше да извличам в който искам ден освен неделя. П. Кънева, ПЕ (превод) [еа].
3. Прен. Който се характеризира с отклонение от естественото, нормалното развитие, протичане; изкривен, ненормален, изопачен. Всяка партия си има войска паразити. Ето неизлечимият недъг на изкиления парламентарен живот у нас. Ив. Вазов, Съч. XIX, 44–45. Защо му беше тоя вратоломен риск. Вродено ли подмилкване, или раболепство безпредметно? Той не очакваше никаква услуга, ни облага от мене, за да има нужда да замами разположението ми. Или възпитание изкилено? Ив. Вазов, Съч. IX, 139.