ИЗКЍЛЯМ, -яш, несв.; изкѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изкилвам, изкилавям. изкилям се, изкиля се страд.

ИЗКЍЛЯМ СЕ несв.; изкѝля се св., непрех. Остар. и диал. Изкилвам се, изкилавям се.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)