ИЗКЍПРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкипря като прил. Разг. 1. Нагизден, нагласен. Изкипрени за празника моми.
2. Който се отличава с хубав външен вид; красив, гиздав. Старите каменни къщи също са избягали високо по ридовете, за да сторят място долу край реката на изкипрените жилищни блокове. П. Велков, СДН, 295. Тя не обичаше много да се смее или много да бръщолеви и като че ли всяка минута тънките изкипрени уста бяха готови да изрекат някаква тежка заповед. Д. Немиров, Б, 20.