ИЗКИПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изкипя̀л, -а, -о, мн. изкипѐли, св. 1. Непрех. За течност, ястие и под. – при завиране преливам, изливам се от съда. Такива мисли и въпроси минаваха Кънчу през ума. И после пак от тях залисан, той не догледа, ами остави, та изкипя каймака на кафето. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 381. – Нашия, учителе, наш Пенча пиши, че ми изкипя манджата на огнището – чу се дрезгавият глас на Мокра Иваница, която изтикваше пред себе си едно рошаво диваче. Чудомир, Избр. пр, 167. Често забравям да го наглеждам и млякото изкипява от тенджерата.
2. Прех. Разг. Оставям да прелее, да се излее от съда вряща течност, врящо ястие и под. – Аз съм турила мляко на огъня, та чакам да кипне. – Имала съм късмет, не можах да го изкипя. Кл. Цачев, СШ, 52. изкипявам се, изкипя се страд. от изкипявам във 2 знач.
ИЗКИПЯ̀ВА МИ несв.; изкипѝ ми св., непрех. Диал. Обхваща ме силен яд, гняв; кипвам, разсърдвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Изкипял ми е умът. Диал. Обезумял съм, побъркал съм се. – Пусни ме при немеца – каза Марийка, като оттикваше жената, за да влезе навътре в двора. – Умът ли ти е изкипял, мари? Немеца нели го заклаха? – отговори разлютено дрипавата жена и изтика Марийка на улицата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 191.