ИЗКИРЛЍВЯМ, -яш, несв.; изкирлѝвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя нещо да стане кирливо, мръсно; измърсявам, изцапвам. Погледна тънките летни дрехи на Димитра, които, изкирливени, започваха да се късат на гърба му. Я. Язова, Л [еа]. За един ден изкирливи дрехите си. изкирливям се, изкирливя се страд.