ИЗКЍТВАМ, -аш, несв.; изкѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Украсявам с цветя или с украшения много на брой неща, всички или нещо изцяло; накитвам, изкичвам. Изкитиха цялата си къща за сватбата. Н. Геров, РБЯ II, 226.
2. Обличам в хубави дрехи мнозина, всички или някого изцяло; пременявам, издокарвам, нагиздвам, изкичвам. Изкити децата си и ги заведе в черкова да ся комкат. Н. Геров, РБЯ II, 226.
3. Подреждам във вид на китка, букет (цветя); изкичвам. Първо либе за мен жали, / за мен жали ден до пладне, / дор юлезне ю градина / да набере росно цвеке, / да изкити смешни китки. Нар. пес., СбНУ ХLI, 390. Слезни ми [Дафино] доле, по-доле, / по дълбоки долове, / та набери калина, / .., / та изкити две китки. Нар. пес., СбВСт, 461.
4. Нареждам, натъкмявам, подреждам стая, жилище, градина и под.; изкичвам (Н. Геров, РБЯ). изкитвам се, изкитя се І. Страд. от изкитвам. II. Възвр. от изкитвам в 1 и 2 знач. ІІІ. Взаим. от изкитвам в 1 и 2 знач.