ИЗКЍХВАМ, -аш, несв.; изкѝхам, -аш, св. Разг. 1. Непрех. Кихвам, изкихвам се. След като се ръкуваха, единият обърна глава назад и силно изкиха. Д. Калфов, Избр. разк., 159.
2. Прех. С кихане изхвърлям, изкарвам нещо из носа или устата. – Е, много си глупава! – рекъл царят на мишките. – Това е най-лесната работа. Ще топнеш опашката си в пипера, а щом заспи, ще му бръкнеш в носа и той ще изкиха пръстена. Нар. прик., БНВП [еа].
3. Непрех. Прен. За мотор, двигател и под. – издавам силен, внезапен шум. Моторната лодка изкиха два пъти, после с равномерно буботене запори водата. Ю. Цветкова, А (превод) [еа].
4. Прех. Жарг. В съчет. с пари. Давам пари, обикн. без желание или насила. Сгоден е за едно момиче и не може да се ожени за него, ако вуйчо му не изкиха парите. Д. Кючуков, ИНГ (превод) [еа]. Ще изкихаш половин крона и нашият иконом ще те разведе наоколо. С. Манолова, ГБ (превод) [еа]. изкихвам се, изкихам се страд. от изкихвам във 2 знач.
ИЗКЍХВАМ СЕ несв.; изкѝхам се св., непрех. Разг. Кихвам, изкихвам. Смръкна щипка тютюн и се изкиха шумно в носната си кърпа. К, 1991, кн. 8 [еа].