ИЗКЍЧВАМ, -аш, несв.; изкѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изкитвам. Да я натруфиш със свилени рокли, да изкичиш главата ѝ със златен венец. Л, 1902, бр. 1 [еа]. изкичвам се, изкича се страд., възвр. и взаим.
