ИЗКЛА̀ВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); изкòля, -иш, мин. св. изкòлих и изклàх, прич. мин. св. деят. изкòлил и изклàл, прич. мин. страд. изкòлен и изклàн, св., прех. Изколвам. Изгарят манастира и изклават калугеряне. Тр, 2016, бр. 20 [еа]. изклавам се, изколя се страд.
ИЗКЛА̀ВАМ2, -аш, несв. и св., прех. Диал. Наслагвам, натурям, нареждам много неща или всичко; изпонаслагвам, изпонареждам. изклавам се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.