ИЗКЛАСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изклася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. За житно растение – оформям съцветието си, пущам клас. Еднолистните стръкчета се разклониха, нивите се сгъстиха, зазеленяха като рано напролет. Дори някои се изплашиха да не изкласят сега, през есента. Други предлагаха да пасат овците по посевите. Но житото не изкласи, а хвана здрав корен и можеше спокойно да презимува. Кр. Григоров, И, 119. В къра нивите бяха изкласили и хора нямаше. Й. Йовков, ЖС, 129. Напролет ръжта рано започва да расте. Израстват ѝ стъбла, които после изкласяват. Класът при ръжта е винаги с осил. Бтн V и VI кл (превод), 123. l Обр. И със нивите ни, дето целите / в твоето дихание са разлени / – поеми и вярата ни, най-дълбоката, / тихо изкласила във мълчание! Д. Габе, ЗП, 89.
ИЗКЛАСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изклася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Ставам ученик в класовете, постъпвам в прогимназия (за периода, когато учебният курс в началното училище се подразделя на отделения). През един слънчев есенен ден Хаджи Дончо заведе най-малкия си син Митко в града, за да го запише в първи клас на прогимназията. – Какво те носи насам! – Какво ли? Този юнак, дето го виждаш, вече изкласи. Няма школо за него вече в село. Чудомир, Избр. пр, 177–178. – А осмият – Скобелчо – е в четвърто отделение. Тая година ще изкласи. Ще изкласи, санким, ще мине в първия клас. Ив. Вазов, Съч. XIX, 14. Този с голата глава е Колчо, той тази година изкласи, но с тройчица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 237. – Герган се учи. – Учи се наистина, но многото е пред него. Може и да не изкласи. Ще се разхайти, че и овцете няма да пасе. М. Яворски, ХСП, 30.