ИЗКЛЍНВАМ, -аш, несв.; изклѝня, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Спец. Намалявам постепенно в една посока дебелината на нещо до получаване на остър клинообразен завършек; изклинявам, изклиням. Предварително изклинвате кожата.
2. Непрех. Геол. За земен пласт, залеж и под. – намалявам постепенно в една посока дебелината си до клинообразен завършек; изклинявам, изклиням. Тогава, когато дебелината на даден пласт намалява постоянно в известна посока и стигне до нула, казваме, че пластът изклинва. Обикновено всеки пласт към краищата на утаяването си изклинва. Гр. Николаев и др., ОГ, 109.
3. Прех. Диал. Избивам, изкарвам, изваждам клин; изклиням (Н. Геров, РБЯ).
4. Прен. Непрех. Диал. Изклинчвам; изклиням. Ако и да са надарени [много майки] от бога с мляко, пак търсят да изклинят от големи грижи и трудове, с каквито наистина е связано доенето. Й. Груев, КН 7 (превод), 26. изклинвам се, изклиня се страд. от изклинвам в 1 и 3 знач.