ИЗКЛЍНЧВАМ, -аш, несв.; изклѝнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Разг. Успявам да се освободя, да не изпълня някакво задължение, да не извърша някаква работа; измъквам се. – Абе къде, нали виждаш, не стигат хора. Партията иска доброволци, ние сме длъжни първи да се отзовем. Да ида сега и кажа: няма да замина, че съм болен, ще кажат: виж го, видя дебелия край и се чуди как да изклинчи. В. Нешков, Н, 163. Честолюбив и амбициозен, издръжлив и здрав, него го караха да върши работа, която не бе нито за годините му, нито според платата му. Никога и за нищо той не изклинчи и не се огъна. Г. Караславов, Т, 60. – Слушай, всичко това, което ми каза за „На кръстопът“ ще седнеш да го напишеш. Утре, най-късно други ден, ще ми го донесеш написано у дома. Помъчих се да изклинча – не биде. СбАСЕП, 28.
2. Диал. Избягвам незабелязано от някъде; измъквам се, изчезвам (Н. Геров, РБЯ).