ИЗКЛИНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от изклинявам и от изклинявам се; изклинване. Такова изменение на пластовете, при което те постепенно изтъняват, се нарича изклиняване. Р. Христов и др., Г, 81. Възможни са и нарушения, които се разпространяват само в границите на един пласт, произлезли в периода на неговото образуване. Към този вид нарушения спадат изтъняванията, изклиняванията и надебеляванията на въглищните пластове. X. Попйорданов и др., РНПИ, 21.