ИЗКЛЍНЯМ, -яш, несв.; изклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Изклинвам. изклиням се, изклиня се страд. За да се улесни поемането ѝ от машината, кожата се изклиня в задната част. Ст. Младенов и др., ОТК, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)