ИЗКЛОКÒЧВАМ, -аш, несв.; изклокòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За вода или друга течност – изклокотвам. Кафето изклокочи и тя сне кафеничето от огъня.
2. Издавам звуци, подобни на клокочене, клокот на вряща вода. – Е, какво? – подхвана Вандо. – Радваш ли се, радваш ли се?... Из гърлото му изклокочи предизвикателен смях. – За какво да се радвам! – сопна се Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 166.