ИЗКЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Рядко. За дърво, храст – пущам клони, разклонявам се. l Прех. Нар.-поет. клон изклонявам. Който ма наклони, / клон да не изклони / до черната земя; / клон ако изклони, / върши да не извърши до синьото небе. Нар. пес., СбАИ, 230.