ИЗКЛЬОЩАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкльощавѐя, -ѐеш, мин. св. изкльощавя̀х, прич. мин. св. деят. изкльощавя̀л, -а, -о, мн. изкльощавѐли, св., непрех. Разг. Ставам кльощав, съвсем слаб; отслабвам. Той и преди си беше слаб, но от болестта съвсем изкльощавя.
