ИЗКЛЮЧА̀ВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); изклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изключвам. Най-новите оратори допущат още по-голяма свобода в състава и разположението на своите речи, а патетическата част досущ изключават. Т. Шишков, ТС, 158. Кога някой не доходял, а бил дължен да дойде, другите го изключавали из своето общество. С. Радулов, НД, 51. изключавам се, изключа се страд. Тие [волнодумните] студенти доволно често са изключават из школите, приследоват са и оставят са да умират от глад. Знан., 1875, бр. 22–23, 352.