ИЗКЛЮЧВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление, устройство, което служи за прекъсване, спиране на действието на машина, мотор, инсталация и под. На таблото на пещта е монтирана измервателна апаратура, сигнални лампи и изключвателите на моторите на вентилаторите. К. Дойчев, МП (превод), 1050. Въздушен изключвател.


Източник: Речник на българския език (онлайн)