ИЗКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; изковà, -ѐш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Изработвам чрез коване. Калфите и чираците изковаваха от медните плочи сахани, тепсии и гюмове. Д. Спространов, ОП, 329. Проклет да бъде оня демон, който научи човека на братоубийство, проклет да бъде оня час, в който човешката ръка изкова страшен меч, вместо работен плуг! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 227. И неговият занаят е хубав. Сложи парче желязо в огъня, а след това от него и роза може да изкове, и каквото си иска друго. П. Константинов, ПИГ, 141. Ще изковеш за дъщеря ми един златен пръстен. Ще го украсиш със златна жичка – тънка да бъде якичката – като зъмче да се навие край пръстена. А. Каралийчев, ПГ, 104.
2. Прен. Създавам, сътворявам. Той [духът на резигнация и разочарование] бе несъвместим с младежките пориви и идеали, които трябваха на моето поколение, извикано на борба, орисано да изковава бъдещето. Ив. Вазов, Съч. IX, 205. Бешков е един от зрелите наши художници, който умее да открива индивидуалното, личното в своите герои, онези детайли, що изковават неповторимото в човешките характери. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 105. Мое неспокойно поколение, / труден път ти в мрака извървя, / в благородно, истинско горение / светлата си вяра изкова. Мл. Исаев, ЯД, 5. // Съчинявам, измислям. – Невидяло ти се повторията! Пустата тая дума, отде я изкова. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. Някъде по средата му тъмнееше Меричанската кория. Там Калудов бе изковал една от легендите за себе си, която сега му разтваряше министерските врати. К. Колев, М, 52. Срещу него са изковани нови две обвинения. Мак., 1927, бр. 342 [еа].
3. Диал. Отковавам (Н. Геров, РБЯ). изковавам се, изкова се страд. Всеки офицер има свое мнение и това негово мнение се изковава от традициите на нашата войска. Д. Кисьов, Щ, 118. Под майсторските удари на бакърджиите се изковаваха лъскави котли, тенджери. П. Здравков, НД, 15. Настъпил е исторически прелом. Изковава се новата щастлива съдба на народа. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 309.