ИЗКОВА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкова като прил. Който е резултат на измислица, съчинителство; измислен, съчинен. Нека да направим тука един списък на българските „манджи“, ама хасъл българските, а не изкованите и крадените. Ал. Константинов, Съч., 237. На такива лъжовни и други изковани писмени уж и исторически доказателства ся основават огромните папски преимущества. Ч, 1871, бр. 15, 455.