ИЗКОЗИРУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Отдавам чест или поздрав по военному с повдигане на дясната ръка към челото до козирката на шапката. – Другарю майор, лейтенант Янев се явява по ваша заповед... – изкозирува енергично Янев. Й. Стоянов, ПД, 22. Младши лейтенантът сви юмрук и го размаха под носа на милиционера. Игнат този път наистина изкозирува. Кл. Цачев, В, 9. – Тогава със здраве! – изкозирува поручикът, изгледа още веднъж с жаден, опипващ поглед двете ни колежки и тръгна бързо към изхода. П. Незнакомов, СП, 55. – Барута в рудника го занесете! – изрече той нетърпеливо и излезе. Огнярите го изпроводиха с дружен смях. Този с вързаната ръка подигравателно изкозирува и като прибра по войнишки краката си, високо изрече: – Слушам! П. Михайлов, ПЗ, 68.