ИЗКОКÒРВАМ, -аш, несв.; изкокòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Ококорвам. – Нож... Хм-м-м! – изкокори очи Колю и бързо измъкна из раницата си един дълъг гвоздей с източен връх и го мушна под носовете на удивените си братя. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 152–153. Стана на ноги, [момчурлячето] изкокори на мене ония очи, отвори ония уста, па като захвана... море нали ти кажем, я се скамених от чудо! М. Георгиев, Избр. разк., 217.
ИЗКОКÒРВАМ СЕ несв.; изкокòря се св., непрех. Разг. Ококорвам се. Герасим политна. Поиска нещо да каже, но гласът му пресекна и се чу само някакво диво хъхрене. Очите му се изкокориха, като че щяха да се пръснат от бликащия в тях ужас. О. Василев, ЗЗ, 92.