ИЗКÒЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от изколвам и от изколвам се. Без да се казва нито дума за зловещата роля на пазарджишкия каймакамин Али бей Каванозооглу, който издава заповедта за изколването на въстаналите батакчани. Н. Хайтов, МЯ [еа].
