ИЗКÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който съществува от най-далечни, незапомнени времена, от самото начало; изначален. У него се надигнаха някакви изконни, предвечни сили да има дете, да има син. Д. Спространов, С, 329. – Казвам, че българският народ е здраво свързан със земята и в това се коренят някои от неговите изконни добродетели. Ст. Поптонев, ОБЛ, 28. Ярък и буен, Раковски носи гръм и мълнии навсякъде, където се появи. Кръстевич се придържа към солидните, изконни начала на живота. Единият е празник, другият – трудолюбивият и сив делник на българското дело. Т. Жечев, БВ, 141. Наоколо, като се изключи неспирният напев на водопада, цари изконно мълчание. Д. Филипов, З, 9.