ИЗКÒНТВАМ, -аш, несв.; изкòнтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Пременявам, нагиздвам много някого; наконтвам, издокарвам. За първия учебен ден майка му го изконти, облече го с най-новите дрешки.
2. Контя мнозина или всички; наконтвам, издокарвам. За тържеството изконтиха момиченцата от цялата група с бели роклички. изконтвам се, изконтя се страд.
ИЗКÒНТВАМ СЕ несв.; изкòнтя се св., непрех. Разг. Пременявам се, нагиздвам се много; наконтвам се, издокарвам се. – Минах през чаршията. То, не че си имах работа там, ами рекох да ми видят хората новите калеври. „Дядо Василе, викат ми, какво току-така си се изконтил рано-рано?“ Кл. Цачев, В, 214. Изконтила се беше с най-хубавото, което имаше. Б. Болгар, Б, 142. Наканил се зелен жабок / своя син да жени. / Облякъл се, изконтил се / в тез нови премени. Елин Пелин, ПБ, 138.