ЍЗКОП м. 1. Изкопано място; ров. Ния започна да идва, когато майсторите правеха вече изкопите за основите на новата къща. Д. Талев, ПК, 506. Васил поглеждаше плана, сгъваше го, позамисляше се и обикаляше по всички посоки. Той опъваше отвеса, за да види дали право са отсечени изкопите, мереше ъглите, упътваше. Кр. Григоров, И, 123. И ние почнахме да хвърляме в изкопите и мъртви, и ранени. Бяхме все еничари, верни хора, сто пъти гледали смъртта в лицето. А. Дончев, ВР, 88. От тази есен започнаха да тършуват някакви корави запасняци. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, най-внимателно търсеха замаскирани изкопи из оборите, навесите и другите постройки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108–109. Отделението на Гражев бе залегнало в малък изкоп и чакаше заповед. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 89. Росинка, останала сама в скривалището, пропълзя до изкопа към обора. Д. Ангелов, ЖС, 281.
2. Изкопаване, копаене. И двамата са дошли на строежа точно когато започнаха изкопите и пълнежът на основите с бетон. Кр. Белев, РСК, 65. Там имаше един момък, студент по агрономия, който леко, като на шега, постигаше своите две норми изкоп. Ем. Манов, ДСР, 361.